Да бъдеш в ритъма на своя дъх

Да бъдеш в ритъма на своя дъх
Цялото съзнание у танца на духа в телата ти.

Вдишваш себе си. Издишаш тук.
Да знаеш, че с делата чисти сбъдваш чудесата си.

Мост между ума и тялото е твоят дъх.
Освободиш ли дишането, даваш сила на душата си.

Сърцето диша. Отворено сега и тук.
Със всеки следващ дъх разперват се крилата ти.

Свободно извисяваш своя волен дух.
Издишаш светлина, дълбоко вдишваш от дъгата си.

Да бъде пълен всеки следващ дъх.
Вдъхновение за корена, сърцето и земята ти.

Радослов

Ти си важен в общото съзнание

Продължаваш да държиш,
Че пътят на духа минава през страдание.
Усложняваш се, мълчиш.
Умът ти през дъха издава отчаяние.

Заслужаваш. Просто виж!
В пътя на сърцето чистим старо знание.
Обожавам те. Летиш.
Душата ти, детето. Твоето дихание.

Осветяваш. Но защо кървиш?
На пътя си зарязал себе си в изгнание.
Тук съм. Ще се престрашиш.
Обичай себе си, на Любовта създание!

Самотата да я заземиш.
Ти си важен в общото съзнание.
Красотата да си позволиш.
Споделеният живот ни е призвание.

Радослов

Вярвам в чудесата

Нали разбираш,

Че ти виждам светлината.

Между думите ти

В тишината

Чувам.

Сърцето и душата.

Копнежите и радостта ти.

Възхищавам се.

На красотата на съдбата.

Случайност ли е?

Среща свята!

Вярвам в чудесата.

Обичам

И благодаря ти.

Тук съм.

Слушам.

Дълбоко вдишай.

Нежно. Истината

Чувствай.

Със бистър ум.

Или безумно...

Да правиш друго?

Няма нужда.

Ти си.

Аз съм.

Сън ли съм,

Не съм ли?

Ще изплува.

Ти си аз

И аз съм ти.

Вода пийни.

Да утоли

Небесната ни жажда.

Любовта сега твори.

И само тя е важна.

Радослов

Неведоми са пътищата Божии

Неведоми са пътищата Божии
И плетките на нашите сърца.
Незнайно как ще си подложим
В живота да познаем любовта.

Смирено или с чувства сложни
През сянка срещаме се със света.
Оглеждаме се кой където може
Във пътя да провиди своята душа.

Дошли сме за уроци неотложни
Познаваме се по очите в радостта
Добро и мъчно сипваме си в равни дози
В свещен съюз събират ни за смелостта.

Да бъдем себе си, със чест и доблест.
Нежни в силата и силни в нежността.
Да бъдем обич чиста, веч да помним
Единството на истинската светлина.

Радослов

Прощавам си и прошка давам

Прощавам си
и прошка давам

На всеки мъж,
С когото някога сме преживяли
Телата си...
Но през сърцата си
Не сме се и видяли.

Учители...
Обичам и благодаря ви!

За грешките,
За себе си,
За слабостите и страстта ви.

Обичам се
И дадох прошка.

На всички хубави души,
С които дъх сме сливали,
Оглеждайки от мрака си,
Без вяра, че взаимен е.

Радослов

В кръг свещен събираме се

В кръг свещен събираме се.
Просто да се вдъхновим.

В танца на дъха разтваряме се,
Сенки, но и чарове да осветим.

Силите си осъзнаваме,
Когато от любов решим...

На душманите си да прощаваме.
Добродетели да проявим.

С вяра и без страх отдаваме се.
Пътя на душицата да проясним.

В нежната си сила наслаждаваме се.
За живота и рода благодарим.

Чисто дишаме и радваме се.
Да бъдем заедно и да творим.

В кръг свещен събираме се.
Просто да се вдъхновим.

Радослов

В танца на дъха

Издишвам, от където чувствам
Напрежение в телата ми сега.
Вдишвам, от където зная
Извор на лечебна светлина.

Издишвам застояли случки
До последна капка, през уста.
Изтичат по водата стари мъки
Като дъжд попиват в жадната земя.

Вдишвам слънцето дълбоко. Още.
Вятър, океан, любов, луна.
Диханието ми в ритъма на Райко
Изпълва ме със пъстроцветна чисота.

Обичам. Вдъхновявам се със жива сила.
Въздишам себе си във връзка със духа.
Блажено сливам се в едно с всемира
Обратно връщам се в по-ясна пълнота.

Съсредоточие в крилете над сърцето.
Събирам в златна точка цялата душа.
Притихвам. Всичко в мене просто диша.
Оставям се свободно в танца на дъха.

Радослов

Прегръдка през сърцата

Прегръдка през сърцата
Отворена и споделена
Природно мила и позната
Обръща цяла ни вселена.

Допирът е не в телата.
Благотворен е обмена
горе в плета на душата.
С тая среща вдъхновена

Споделяме си светлината.
Когато чисто изразена,
Любовта ни тука на земята,
Възнамерим да ни променя.

Радослов

Старецът и тишината

Понесохме се тихо в радост,
без глави с телата.
Просто водеха ни гайдата, бендира,
БоРа и перата.

Занесохме им дарове от сладко, обичта си,
Семената
За здравето на всички хора
Със сърца във Светлината.

За помена на всички хора
Що са нявга бродили Земята
Които сяли са любов след себе си
И що им още светят в пътя имената.

Посрещна старецът
С живот в очите
И ни рече:
"Развеселихте вий гората!
- Благословен бъди, човече!

Благодарихме му,
Поздравихме се на моста над Водата,
Освети под Буковете срещата
И ни остави в Тишината.

Споделената самота

Цяла вселена повдигаме
Със разперени си крила

Златна корона бродираме
В единение по душа.

Висша Сила закриля ни
Аз съм Ти в Любовта.

Ра, таман се пробуждаме
За своята светлина.

Новия изгрев посрещаме
Голи в светена вода.

Със свещи приветстваме
Пресвета Баба Гора.

Слушаме, вдъхновява ни
Фините Божи тела.

Тя също приветства ни
Вдъхва ни свобода.

Така нежно посреща ни
Храни наш'те сърца.

После силно прегръща ни
И остава така.

Светлата нишка що свързва ни
В най-долбока тъма.

Радост във болката вливаме
Заедно пишем нова съдба.

На нов лист се пречистваме
Изсвирен портрет-синева.

Прегръдка във общата мисия
Сърцата ни огън-дъга.

Под вода се обичаме
Не тук - навсякъде и сега.

По закони Божествени
Сеем златните семена.

С любовта си да честваме
Споделената самота.

Ти си аз и се срещаме
Да възпеем света.

Радослов