Неведоми са пътищата Божии

Неведоми са пътищата Божии
И плетките на нашите сърца.
Незнайно как ще си подложим
В живота да познаем любовта.

Смирено или с чувства сложни
През сянка срещаме се със света.
Оглеждаме се кой където може
Във пътя да провиди своята душа.

Дошли сме за уроци неотложни
Познаваме се по очите в радостта
Добро и мъчно сипваме си в равни дози
В свещен съюз събират ни за смелостта.

Да бъдем себе си, със чест и доблест.
Нежни в силата и силни в нежността.
Да бъдем обич чиста, веч да помним
Единството на истинската светлина.

Радослов

Previous
Previous

Вярвам в чудесата

Next
Next

Прощавам си и прошка давам