Споделената самота

Цяла вселена повдигаме
Със разперени си крила

Златна корона бродираме
В единение по душа.

Висша Сила закриля ни
Аз съм Ти в Любовта.

Ра, таман се пробуждаме
За своята светлина.

Новия изгрев посрещаме
Голи в светена вода.

Със свещи приветстваме
Пресвета Баба Гора.

Слушаме, вдъхновява ни
Фините Божи тела.

Тя също приветства ни
Вдъхва ни свобода.

Така нежно посреща ни
Храни наш'те сърца.

После силно прегръща ни
И остава така.

Светлата нишка що свързва ни
В най-долбока тъма.

Радост във болката вливаме
Заедно пишем нова съдба.

На нов лист се пречистваме
Изсвирен портрет-синева.

Прегръдка във общата мисия
Сърцата ни огън-дъга.

Под вода се обичаме
Не тук - навсякъде и сега.

По закони Божествени
Сеем златните семена.

С любовта си да честваме
Споделената самота.

Ти си аз и се срещаме
Да възпеем света.

Радослов