Старецът и тишината

Понесохме се тихо в радост,
без глави с телата.
Просто водеха ни гайдата, бендира,
БоРа и перата.

Занесохме им дарове от сладко, обичта си,
Семената
За здравето на всички хора
Със сърца във Светлината.

За помена на всички хора
Що са нявга бродили Земята
Които сяли са любов след себе си
И що им още светят в пътя имената.

Посрещна старецът
С живот в очите
И ни рече:
"Развеселихте вий гората!
- Благословен бъди, човече!

Благодарихме му,
Поздравихме се на моста над Водата,
Освети под Буковете срещата
И ни остави в Тишината.