Докато продължаваш да му се сърдиш, няма да си простиш.

"Разочарована от мъжете?"
Полезно е да се отрезви човек, че очакванията му са несъответстващи с действителността. Идва разочарование.

Но, нека не се разочароваме от другия пол.
Другия човек...
Може да си дадеш сметка, че преценката ти за него е била неправилна.
Да преразгледаш наново участието си в обмена ви.
Да поставиш съответните граници/промени в отношението си към въпросния човек.

Но докато седим в обвинение към другия, виждаме сцената замъглено, а музиката хич не я чуваме.

Разбери, че ти привличаш това, което излъчваш. Другият не ти е виновен, че не харесваш играта, която играеш. Той може би също не ти я харесва, своята също вероятно не обожава. Живи и здрави.

Осъзнаваме, че сами се поставяме в ролите, които проиграваме.

Следва "разочарована от себе си".
Това е за добро. Храна за катарзисен размисъл.

Мъката от разочарованието е сила, която подтиква раздвижване и промяна. Неудобството от всичкото яд/срам/скръб към себе си, е непоносимо. Налага се да се размърдаш. Подарява ти възможност за разпад и пренареждане.

Идеята е да излезнем от схемата "той ми е виновен". За да стигнем до "аз съм си благодарна".
Да можем изобщо да започнем да си вършим същинската личностна работа.
В случай, че целим да променим нещо.

Докато продължаваш да му се сърдиш, няма да си простиш.