Дъхът- мост между тялото и ума

Дишането е интересен инструмент,който си заслужава да се обуздае.
Инструмент на подсъзнанието, чрез който душата сигнализира на ума, чрез тялото, за това какво се случва Вътре в нас в момента.
Още по-интересното е, че това е инструмент на подсъзнанието, който е даден и на разумното ни съзнание за свободна употреба.

Можеш да вдишаш и издишаш както си искаш, в почти всеки един момент. Когато не го мислиш, то си диша от самосебе си. Цялото ти същество диша. Несъзнателно, автономно.

Дихателният апарат е управляван от автономния дял от нервната система, който отговаря за поддържането, съхраняването и продължаването на Живота.

Интересно е дишането, защото е от малкото автономни функции на организма, които са също и волеви.
Значи, можем на воля да управляваме дишането, когато насочим вниманието си в него.

Това означава, че можем да изпращаме сигнали от съзнанието към подсъзнанието, както и да извличаме информация от подсъзнанието към разума, когато дишаме съзнателно.

Дъхът е мостът между тялото и ума, по който ние можем да се научим да се движим съзнателно и целенасочено.

Сърцебиенето, потенето и повечето си автономни функции не можем да контролираме, но дишането можем.
А, дишането е вързано с всички останали автономно-управлявани системи и им влияе!

Променим ли начинът, по който дишаме в момента, променя се и сърцебиенето, мускулите реагират, имунната система, и т.н. Успокоиш ли дишането, успокояваш и сърцебиенето. Въпросът е да го хванеш докато все още имаш контрол, преди да те превземе автоматиката. Затова тренираме самонаблюдение. Випасана. За да забелязваме зараждащата се реакция, преди да гръмне.

Когато в нас се задвижи емоция, дъхът веднага отговаря на нея. Дишането ни постоянно се изменя, спрямо вътрешното ни състояние. Дишането следва емоцията, но и емоцията следва дишането.
Имаме определен дихателен модел при плач, при оргазъм, при стрес, при скръб, при спокойствие ...
Когато дадена емоция превземе системата ни, можем да излезнем от нея, като излезнем от дихателния модел, който тя автоматично е задействала в нас. Промениш ли дишането, променяш настроението си.

Забелязвали сте как кучето отделя няколко момента да си подиша тежко и бързо през устата , след като се е стреснало от нещо, нали? Човешките бебета също дишат правилно- пълно и диафрагмено. С времето и травмите, си пообъркаме системата.

С неуравновесеното си емоционално-мисловно битие, съвременният човек натоварва и блокира дишането си.

Най-вече от липса на време в дълбок покой и тишина на ума, което е времето/състоянието, в което умът отпуска контрола и позволява на подсъзнанието да поправя и възстановява системата ум-тяло-душа.

Сънищата са едно такова време, но в будно състояние също ни е заложено и имаме нужда да си даваме почивка, която ние сме попренебрегнали и позабравили.

Почивката на тялото и съзнанието е времето, когато организмът расте и се лекува! Лишавайки себе си от това време в естествен лечебен транс, пречим на природния си механизъм за саморегулиране и самонадграждане.

Природата ни го е заложила и е въпрос на малко съзнателно упражнение и внимание в дишането, за да освободим дихателния си апарат и да му дадем отново пълна сила да върши работата си невъзпрепятствано от ума.

Това е само една от причините Дъхът да е толкова ценен за усвояване инструмент на човека. Дъхът-инструмент да свръх-човека

За това, че дъхът е връзка с духа, следващия път

Да ви е свободно и с наслада дишането!

С радост и любов,
Ралица Стоева