"Не иска да се обвързва", или защо си падаш по лапачи

Лапач - Лапа ти енергийката и бега. Ти продължаваш да си го зареждаш с женското си обожание, той няма нищо общо с твоите нужди и личност.

Той е невинен и си е в правото. Ти си решила да се прераздаваш.
Що така?

Защото си с вътрешно убеждение, че любовта трябва да си я заслужаваш.
Че получаваш малко, ако даваш много. Вероятно още от първата ти връзка- с мама, е било така. Подсъзнателни вярвания в стил "Любовта се заслужава с усилие" ...
"Ако съм достатъчно добра, ще ме обича".
Тревожен стил на привързване.

Той пък е решил да не се дава.
На чувствата. Защото са го разсипали преди. Често откакто се е родил, все така му се вярва - "да обичаш боли и е да чувстваш е страшно." ( и с мама е било така). А, може и да се е бронирал така след някоя нелепа раздяла, допреди която си е бил що-годе отворен. Ех... Избягващ стил на привързване.

Все пак му се иска на човекът. Затова въпреки неготовността си, влиза в разни отношения, просто не особено присъствено и ангажирано.

Противоположностите се привличат (тревожен с избягващ) и правят романтични двойки в така наречените 'токсични' или 'кармични' връзки. Което просто означава, че се срещаме, за да си помогнем да се разберем ( всеки себе си) Взаимно отразяваме липсите и излишъците си.

Барем научим какво можем/трябва да подобрим за себе си. За да се установим, евентуално някога, в здравословната среда на синергичните взаимоотношения.

Изборът ни на партьор, както и поведението и възприятието ни във връзката, зависят от подсъзнателните ни модели и убеждения. Там е езикът ти на любовта. Там е езикът ти на гнева. Там е детската емоционална травма, от която се е формирал стилът ти на привързване, там е дефиницията ти за възможната любов.

Тези схеми са до значителна степен променливи. Не е нужно да смениш стила си на привързване, а по-скоро да го обуздаеш и уравновесиш.

Но недей разчита, че Той ще се промени. Това си е негова работа. Силата ти се простира до това ти какво можеш да направиш със себе си.

Сигурен стил на привързване.
Където двама възрастни се срещат с готовност за отдаване, но и с уважение на личните граници - собствените и чуждите.
Любящи към себе си първо.

Демек, взаимност и уравновесеност в любовно-битовия обмен.

Равновесие търсим в даването и получаването, когато става въпрос за удовлетворяващи отношения.

Равновесието е пипкаво. Първо има вътрешно равновесие, после равновесие в двойката.

Вътрешното равновесие в отношения е да черпиш любов от себе си поне толкова, колкото черпиш и от партньора си. Демек, да не зависиш от любовта на другия да те нахрани.
Даваш, защото искаш да даваш, а не защото искаш да получаваш.

Обичаш другия, защото обичаш да обичаш, а не защото обичаш да бъдеш обичан. Но това може да е валидно само, когато има "обичаш себе си".

В двойката равновесието е да има колкото даване, толкова и получаване между двамата.
За да може да се мери истинно трябва да се имат предвид различните елементи, стихии и роли, които представляват двата пола в обмена помежду си, така че това е тема за допълнително разглеждане.

За начало, важното е да забележим, ако сме в недвупосочен, едностранчив обмен. Да преразгледаме дали си струва.

В неуравновесена връзка, било то мимолетна, и двете страни губят.
Лапачо трупа кофти карма - за оправяне някой друг път, а даващият си източва творческата (сексуална) сила в продънена кофа и губи пътя си/ себе си в отношенията.

Въпрос на избор е да се договориш със себе си къде са ти ценностите, съответно границите.
Каква е собствената ти стойност и доколко е грижата ти към себе си.
За колко се даваш и какво заслужаваш?

/Родовете в текста за взаимнозаменими - всичко важи и за двата пола, да се чете според случая/