Що така на мене в любовта?

Що така на мене?

Първо поемаме Отговорност за ситуацията.
Ти така си го избра.
Интересният въпрос е 'Защо имах нужда да изживея това?'
'Какво съм имал/искал да науча?' Несъзнателно. Осъзнаваме, колкото си можем.

Мислим за мисленето си. Мислим за чувствата си. Чувстваме чувствата. Мислите също опитваме да ги прочувстваме.

Стоим си в соса, колкото отнеме, докато се избистри. Така постигаме Разбиране.

Затова е важно "Какво е искал да каже авторът?" Защото в следващ урок разбираш, че ти си авторът на своята стихосбирка.

От тук вече можем да работим.
От съзнателния избор да опитаме да постигнем разбиране на себе си в тази ситуация.

Разбереш ли за какво си се вложил в дадени отношения/ситуации, постигаш Приемане.

От състояние на Приемане, с много леки напъни на егото, стигаме до Благодарност.

Сещаме се, че сме всъщност благодарни за всичко. "Благодаря за всичко!" - Силна молитва.
Благодаря за живота, за уроците, за божественото проявление, за кофти отношенията, за пътя и неговите препятствия, които ни правят това, което сме.
Благодарност за това, което си. !!!
Любов/вяра у себе си! Това ти е играта

През благодарността за всичко и за себе си, вече можем да Простим.

Прощаваме за болката. На себе си.
На другия само има да благодарим.

Прощаваш на себе си и така продължаваш напред без остатъчно страдание и тегоба.

(спестяваме някой и друг удар по така или иначе недообгрижената ни емоционална травма).

Докато не си простиш за грешките и болката, която сам си причини, не си готов да пуснеш болката. Защото има още да учиш с нея.
Значи, влизаме в първа и втора стъпка - поемам отговорност да се разбера.

И оттам отново си само на няколко стъпки до свободата по конкретната емоционална тема, с която работиш.

Отговорност към/за себе си
Разбиране
Приемане
Благодарност
Любов/Вяра
Прошка към/за себе си
Емоционална свобода от бившото

Простичко, или ...